Tag Archive: trees


Hi

Just a quick snap of the same pictures but in infrared.

I decided to put them in a separate post in order not to mess with the colour photographs and I hope this will ease those people who are not really  passionate about IR.

ablogofadreamer

Advertisements

Resume: In the prettiests of the Bulgarian mountains – beautiful Rila – I had a summer trip to the Urdina Reka river valley, situated next to the famous Rila’s Seven Lakes where, at this time of the year, people around the world come to take part in the magical Beinsa Douno’s dance – paneurhythmy. It is forbidden to camp or fish in the valley and there isn’t even a colour marking but the pathway is clearly visible. You can’t be lost because of the steap sides of the valley. Only one direction is at your disposal – up.

There are two panoramas hidden among the other pictures. Can you find them?
Ok, well, I didn’t know that it is forbidden to put up your tent in this place. Funny enough I met the park’s guards and they kindly asked me to pull down my tent and explained to me that, however, it is possible to camp, but only in the case where the falling night has caught you on your way, which in particular was exactly my case.

Може би последното яко пътуване за 2011 година – отдавна исках да видя какво се случва там. Първо всичко започва с едно петно на картата. След това петното се размива, разраства се и се превръща в действителност – истински треви и храсти, истински мирис на земя и торф, истинска вода, небе и слънце; пространството се разтяга до безкрай  – там някъде, в онова мъничко петно от картата.

Между Мальовишка река и Седемте езера в Рила има още една долина – тази на Урдина река. Срамежливо скрита между ридовете Калбура и Зелени рид, тук се открива още едно прекрасно място в нашата любима Рила. Пътеката започва от асфалтовия път, който е за х. Вада и е означена с името Ботаническа пътека. След това прекосява оживеното трасе на пътеката  ЦПШ “Мальовица” – Яворова поляна – х. Вада и продължава нагоре от десния бряг на реката (съответно може да се подходи и от ляво на реката, от дъното на самата Яворова поляна – двете пътечки се събират).  В началото е много стръмно – докато не се достигне една тераса, където рекичката прави няколко красиви меандри. Терасите са две – на следващата има една колиба, където може да се пренощува при нужда и желание. Доста по-нагоре, в близост до ез. Триъгълника има още една колиба – именно тя беше отбелязана на моята карта.

Това не е Черната скала, но погледнато в светлината на времето, по което тъкмо изкочих от гората – малко преди залез – спокойно би могла да бъде. Тясна долина с надвиснали скали, където слънцето рано изчезва и късно се показва иззад скалния венец.

Общо взето по тъмно достигнах първата тераска с красивите меандри на реката, където и къмпирах. Бях сам, а звездите се надвесиха над мене. Честно казано, гледайки звездите не ме беше страх – не че през нощта не се шумоля в храстите, точно зад мене… Това е вече на другата сутрин. Студ цяла нощ.

Колко скромно! В природата няма начало. Този бор-бонсай тук е намерил своето място. Днес, както го намирам, изглежда по този начин.

А може би утре ще изглежда така! В ляво, в дъното на снимката се вижда силуета на бреза. На връщане минах малко по различен път и там имаше невероятни брези – много стари, магическа сила струи от тях.

Pure beauty.

Който може да го намери, този вкусен плод е много добра храна (червено френско грозде или касис).

С голям ентусиазъм “нападнах” този водопад – първият, който ми се изпречи. И макар, че слънцето се беше облещило точно отгоре, не му простих няколко снимчици. “Бърза скорост – замрази!”

“Бавна скорост – покажи движението.”

… e, явно има и “средна” скорост…

Посрещат и изпращат. Тази колибка се ползваше от хората, които бяха с кравите. Срещнах се с тях предния ден, когато те слизаха надолу – една от кравите им си беше счупила крака…

А без небе – накъде?

Ето ги и тях – кравите. Крайно време и аз да спра за обяд. Мммммм. Две облачета.

И чемерика – да ви е сладко, ама недейте – отровна е. За това пък става за компреси на главата – да ви израсте косата.

- Муууу,без реклами! / Atom Heart Mother

Малко взема да ми се завива свят от високото – не наистина, но все пак. Спомням си книгата, където двама бодхисатви станали пазачи в една планина и като се изкачвали нагоре, планината била толкова стръмна, че на единия му се струвало, че ще падне назад по гръб. Е, и на мене така в началото… Това отпред е пътеката.

Мога ли да сбъркам гърбавия “нос” на връх Малъовица в далечината?

Кадифе.

A Velvet Landscape.

“И рибар съм, и ловец съм.” “Наздраве!” Ама няма ред.

Cheers!

Под връх Дамга сме. Върволичката от хора, преминаващи през Дамга, в посока към Седемте езера, не секваше.

Най-накрая снимка, не само с голи чукари. (А с малко голи коне.)

At last! Here is a picture with not just bare rocks, but with two naked horses…

… май няма по-високо…

                                        (1)            (2)                  (3)                       (4)

Докато не се изкачиш достатъчно високо, планината изглежда мека като кадифе. Но ние си знаем – “зъбки” на по-заден план. Ушите, Ловница, Злия Зъб, Малъовица. (да ме поправят, ако греша)

The highest one – Malyovitsa Peak.
Ushite, Lovnitsa, Zliya Zab and Malyovitsa Peaks. (from left to right)
Could you imagine what these names mean? Ok, I’ll try to tell you. (Yes, I know that I shouldn’t translate them, but I can’t help doing it.) So, let me just try:
The first name is the easiest one – “Ears”, the second one is delivered from the word “hunt”, the third one means “Vicious Tooth” and lastly but most importantly “Malyovitsa” – sorry, it doesn’t mean anything.
… the devil is in details.

Ез. Триъгълника

Triagalnika Lake
Summer flowers, aka. A Bouquet For You.

Ез. Паницата

Panitsata Lake

Това езеро се намира южно от ез. Паницата и всъщност се оттича в него чрез водопад, но за съжаление не е именувано на моята карта.

Естествено следобяд се събраха облаци и задуха хладен ветрец. Той ме накара да преосмисля първоначалното ми желание да нощувам на тази надморска височина. Макар и през август, кравето масло, което носех, сутринта беше достатъчно твърдо, да е сякаш току-що извадено от хладилника. Бррррррррррр.

Затова пък срещнах Багера и френд, които се занимаваха с “боулдърче” на “камъче” плюс time-lapse photography и други работи. Te останаха да спят на чували край ез. Триъгълника – double бррррррррррр. На другия ден като ги срещнах, разбрах, че студът ги е накарал да слизат и те надолу (по никое време).

Импресии от моята малка градинка.

Impressions from my backyard garden.

Вятърът в градината – моят верен приятел.

(1/3 at f/16, ISO  200)

Исках малко повече от това лилаво петно, затова се възползвах от падащия здрач и полюшващия вятър. Камъкът е отправната точка. Същевременно, нямах голям избор за кадриране, тъй като използвах съседен камък, вместо статив.

A water sprite – here it lives in the well.

Patterned pantyhose are essential for surviving in the wilds.
My second time shelter… and also I had a late supper with some redcurrant, hanging  just right behind me.
Ribes alpinum L.

Ribes alpinum – алпийско френско грозде (касисът е тъмната разновидност – Ribes nigrum).

The next morning, this little fellow came to me and stayed enough for a good few pictures.

Тaзи пеперуда сама долетя и меко казано се разходи по мене,  но ми беше приятно.

‘I was kidnapped by an allien with long fur, big eyes, long limbs and antennae on its head. It took samples from my socks! Help me!’
It didn’t blow entirely my socks off but I was happy enouhg (with the pictures).
‘Thank you and good byе!’

Слизайки надолу, вече в горския пояс, зърнах ей-това растенийце, което нарекох горска красавица. Ще бъда благодарен, ако някой сподели как се казва. Тя се крие.

Черно-бяло макро?

Macro in black and white, anyone?

Huh, the season of raspberries has come plus some protein for a good start!
One hundred year brotherhood.
Well, the story is going to an end. I hope, you’ve enjoyed this journey. May be we’ll meet some day – somewhere in the green, the blue and the shiny…
Good night!
And sweet dreams!

\ablogofadreamer

Mountain Strandja is situated in the South-East part of the country and its east border is the Black Sea indeed. Strandja is not one of the highest – it peaks around 500 – 700 m for the highest points. The terrain is rugged and seen from above it looks like a green sea. Geologists say it’s an old mountain and surely it is one that had survived the last ice age without being covered in ice. So, it is really interesting there.

And see what I photographed after the storm. I was shocked – so many trees fallen down. Some of them teared up by the roots and ohters just snapped in two pieces! very sad!

same in IR

ablogofadreamer