Хумусът се приготвя от сварен нахут, който след това трябва да се почисти от люспите и да се пасира.

Ако не разполагате с време да сварите, почистите и пасирате нахута, тук предлагам един вариант, който ми хрумна, тъй като имах под ръка брашно от нахут.

Истината е, че във вкуса между двата начина на приготвяне няма разлика. Така че, нека се възползваме.

Както знаете нахутът (който печен, е известен и с името леблебия), е бобово растение и е много добра, пълноценна храна, особено приготвен като хумус. Това ястие или предястие е много популярно в арабския свят и има защо. Интересно ми беше да науча, че на турския султан му приготвяли хумус с 40 билки. Какви са били те – със сигурност знае личният му готвач, който обаче отдавна е починал.

Да започваме!

Необходими продукти:

  100 г брашно от нахут;

  сусамов тахан – няколко супени лъжици;

  сокът от половин или един лимон;

няколко скилидки чесън;

зехтин за поливане, сол на вкус, червен пипер, лют пипер или къри за подправяне.

1. Брашното от нахут се пресява и след това се разбива хубаво с тел или миксер (блендер), заедно с около 300 – 350 г студена вода, пренася се на котлона и под непрекъснато бъркане се изчаква да се сгъсти. Внимавайте, защото много лесно може да загори. По-добре направете сместа по-течна, например като за палачинки, тъй като, известно е, бобовите варива набъбват доста (поемат много вода). След като се появят мехури се вари за кратко – колкото да загуби суровия си вкус на брашно и се отдръпва от огъня.

Така, половината работа вече е свършена.

2. Свареното брашно от нахут се прехвърля в блендер (става и на ръка, на който са му здрави ръцете), докато е все още топло – няма проблем – нали е бърза рецепта.

3. Изцежда се лимонът и се добавя към сместа.

4. Добавете чесъна. Ако го правите на ръка, а не в блендер, скълцайте го на ситно.

5. Най-важната стъпка е добавянето на сусамовия тахан. В рецептата е написано няколко супени лъжици, но истината е, че се добавя на вкус. Хубаво е, човек да е опитвал вече хумус, за да знае какъв му е вкусът. Но ако го правите за пръв път сега – не е проблем. Тайната е да добавяте по малко, на порции, и да опитвате. Добавяйте толкова, докато не си кажете “Ммммм”. “Това е.” Сигурен белег, че таханът е в повече, е ако започне да горчи.

6. Може да се наложи добавянето на вода. Ако пък е станал малко по-рядък – това не е проблем. Както с всички стойностни неща, след престояване в хладилника, хумусът става още по-вкусен, а освен това се и сгъстява допълнително. Но всичко това ще ви стане ясно като го направите веднъж.

7. Не сте забравили сол на вкус, нали? (Дано да не е от онзи “технически” бял натриев хлорид!)

8. Прехвърлете готовия хумус в подходящ съд. Моля? Това ли беше?    – Ами, почти.

9. Гарнирайте с подправки на вкус. Тук вариациите може да са големи. Може да опитате първоначално с червен пипер или къри (или и двете).

10. Полейте обилно със зехтин, така че всичко да се покрие под него. По-късно ще се съгласите, че не e много. Украсете със стръкче магданоз.

Bon apetit!

И както старите майстори съветват – следващия път си пригответе повечко. Трайността на ястието е една седмица в хладилник. Съответно, може да бъде и дълбоко замразено.

Това е – дано ви хареса.

Advertisements